Купа на Италия (5): 1966/67, 1971/72, 1972/73, 1976/77, 2002/03
Суперкупа на Италия (6): 1988, 1992, 1993, 1994, 2005, 2011
КЕШ/Шампионска лига (7): 1962/63, 1968/69, 1988/89, 1989/90, 1993/94, 2002/03, 2006/07 КНК, 2 път - 1967/68, 1972/73
Суперкупа на Европа (5): 1989, 1990, 1994, 2003, 2007
Междуконтинентална купа (4): 1969, 1989, 1990, 2007
КНК (2): 1967/68, 1972/73
Сан Сиро
Президентът на Милан по това време Пиеро Пирели (1881-1956) решава, че отбор като Милан заслужава стадион проектиран специално и само за футбол. Оттогава стадион "Джузепе Меаца" е без атлетическа писта.Така на зрителите е гарантирана перфектна гледка към тревното покритие.Проектът на стадиона бива изготвен от архитект Ulisse Stacchin и инжинерът Alberto Cugini. Първият бетон е излят на 1 Август 1925 година. Тогава капацитетът на стадиона е едва 32 000 зрители, от които само 20 000 седящи места и другите 12 000 правостоящи. Единствено централната трибуна има покритие. Централната трибуна събира едва 10 000 зрители. Тогавашният президент на клуба избрал и назначил Anteo Carapelli за директор на стадиона. Стадионът е изцяло завършен на 15 септември 1926 и му е дадено името "Сан Сиро". Първият изигран мач бе Интер-Милан на 19 септември 1926. Oтборът на Интер продължи да си играе на собственото игрище до 1947-48 г. От февруари 1927 година стадион "Сан Сиро" започва да приема мачове на националния отбор на Италия, които засилват увлчението и интереса към прекрасното игрище. Архитектите имат много нови идеии и започва дострояване и оформяне на "Сан Сиро". Двете централни трибуни увеличават своя капацитет. Също така се запълва дупката, която е оставена на ъгловите места по стадион.Така "Сан Сиро" добива един полу завършен вид. Построени са съблекални, стая за реферите и стая за трофеи, защо така и тунел, който улеснява стигането до зелената площ. На 13 май 1939 година "Сан Сиро" има нов рекорден капацитет от 55 000 зрители. Първият изигран мач на обновения стадион е между Италия и Англия. За съжаление настъпва периода на Втората Световна Война и след 1942-43 стадион "Сан Сиро" е затворен за няколко години. През 1946 г. отново отваря врати и на 1 декември 1946 се играе мач между Италия и Австрия.Тогавашният директор Антонио Грепи и министърът на спорта Гуидо Мацали предвиждат бъдещо обновяване и дострояване.Тяхната мечта е да вдигнат капацитета на стадиона до 150 000 зрители.Този техен план беше като мисията невъзможна.Тогава двамата господа решават да редуцират стадиона до 100 000 зрители.Тяхната основна цел е да направят гледката по-добра за зрителите и да направят престоя им на стадиона още по-приятен. Втората половина на 1955, период на много реформи по "Сан Сиро", като една от основните е построяването на паркинкг на северо-западната трибуна. През 1957 е поставено осветление и така се осъществява друга цел на президента, а именно да могат да се играят мачове и през вечерта. През 1969 година са поставени далеч по-мощни прожектори. Освен бурните реконструкции по стадиона се предприема и ход за смяна на името. И така на 3 Март 1980 година вече името не е "Сан Сиро", а "Джузепе Меаца" посветено на един от най-великите футболисти носили червено-черната фланелка. През 1990 година Италия е избрана за домакин на световното първенство, а стадион "Джузепе Меаца" е избран за церемонията по откриването и за домакин на първия мач на световните финали, а именно между Аржентина и Камерун. Забелязвайки респекта, който внушава стадиона, архитектите и директорите решават да достроят някои части от трибуните.Също така тревното покритие претърпява сериозни ремонти, което прави стадиона един от най-хубавите и големи стадиони в Европа, а и в целия свят. Камерун побеждава Аржентина на първия мач на световното в Италия, а отборът на Милан започва един много бляскав период в своята история. Преди няколко години "Джузепе Меаца" бе избран за домакин на финала в Шанпионската лига, където се изправиха един срещу друг отборите на Валенския и Байерн Мюнхен. В един много драматичен финал немците спечелиха трофея след изпълнение на дузпи. Кой може да забрави знаменитото холандско трио:Гулид,Ван Бастен,Рийкард. Кой може да забрави знаменитата победа с 5-0 над Реал Мадрид през 1989 на полуфинала в Шампионската лига, мач считан за най-великия в историята на гранда от Милано, също така унизителната загуба на Интер с 6-0. Това е историята на най-великия стадион за всички времена. Превърнал се във футболно бижу "Джузепе Меаца" завинаги ще остане в сърцата на футболните фенове и най-вече в сърцата на верните Росонери.
